ЗЛАТОТКА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за тъкан – който е изтъкан от златни нишки или в който са втъкани златни нишки; златотъкан. Архимандритът, едър и страшен в златотканите си одежди, размахваше тежка сребърна кадилница. Н. Здравков, НД, 87. В тържественото облекло на деспот, задушен от наметала и ленти, със златоткан пояс, Смил беше готов да се представи на господаря на Вечния град. Д. Добревски, БИ, 62. Дори да не падаха от плещите им златоткани плащове, дори да не се виждаха под тях скъпи византийски одежди, само по изразите на лицата се разбираше, че това са знатни хора, израсли в охолство. А. Дончев, СВС, 8. Финикиянете имали и много фабрики, в които особено работили тънки платна, багряни и златоткани. ВИ, 14-15.