ЗЛАТОТЪРСА̀Ч1 м. Чoвек, който търси златни залежи, за да добива злато. Погледите на европейските държавници, богати търговци, златотърсачи и любители на приключения се насочили на запад, към тайнствения Атлантически океан. К, 1963, кн. 1, 45. Работил какво му падне – от ратай из плантациите и китобоец из Южния океан до златотърсач по изворите на Ориноко. М. Марчевски, ТС, 32. Тук-таме групи от по няколко души са наклякали и пресяват пясък. Може би са златотърсачи? Ал. Гетман, ВС, 52.
ЗЛАТОТЪРСА̀Ч2 м. Металотърсач, детектор за търсене на самородно злато.