ЗЛАТОТЪРСА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до златотърсач1. Детинството и юношеството му минаха под знака на авантюристичните романи – Карл Май, Емилио Салгари, Луи Жаколийо... Прехласваше се по златотърсачески истории. Н. Стефанова, ОС, 138. Златотърсаческа страст.
2. Прен. Който се отнася до златотърсачка (във 2 знач.). Засега тя не успява да се докопа до официален брак с богаташ от Америка, където се подвизава. Успя обаче да използва едно от най-сигурните женски оръжия, за да се подсигури в по-нататъшните си златотърсачески авантюри. ЖнТ, 2006, бр. 26 [еа].