ЗЛАТОШЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е обшит, извезан със златни нишки; златообшит, златовезан. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката – лилава, златошита и дълга почти до петите. А. Христофоров, А, 262. Кривият му ятаган беше изкован от чисто злато, а дрехите му – от златошито венецианско кадифе. А. Каралийчев, В, 162-163. Хвърляше се в очи голямата му къдрава брада, която на вълни се спускаше върху златошития нагръдник на мундира му. Д. Спространов, С, 282. Златошити дрехи. Златошит пояс.