ЗЛА̀ТУР м. Диал. Щир, стратор. Турчин робиня / тивой говори: / – Мари робиньо / .. / па си раздени / мъжко детенце. / Вържи му, вържи / от горун люлка / и му откърши / от златур вейка, / па му я подай / в десна рачица. Нар. пес., СбВСт, 70.
