ЗЛА̀ТЦЕ, мн. -à, ср. Умал. от злато; малко злато. Рила обладава в подножията си и други минерални богатства: горещи минерални води, желязна магнитна руда, златце – почти във всичките си реки, оловена и медна руда. Ив. Вазов, Съч. ХV, 58. Пускали са в ръката ти по нещо доволно количество златце, сребърце – крадено от непредвидените. Ил. Блъсков, КУ, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)