ЗЛАЧИНА̀, мн. няма, ж. 1. Рядко. Зеленина, злак. Долу, в самата долина на горското усое, около изтока от извора, се зеленееше злачина от гъста, единствено тук сочна трева. Т. Харманджиев, КВ, 50.
2. Остар. Салата. Бях свършил печеното пиленце, прохладителната злачина (салата) и чашата със вино. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 104.