ЗЛИНА̀ ж. 1. Само ед. Качество на зъл човек; лошота1 лошотия1. Противоп. доброта, добрина. Вещицата оставаше непреклонна и с изсъхнало от злина лице продължаваше да реди страшните си прокоби. Й. Йовков, Ж 1945, 242. Той отвори очи, за да я види, хубостницата, и не за пръв път се учуди, че това добро наглед, миловидно и все още красиво лице можеше да крие в себе си толкова злина и неразбиране. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 387. Той беше рус със синьопепеляви очи, с жълта белина, което придаваше особена студенина и злина на погледа му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 166. // Ед. и мн. Отрицателно, лошо качество на човек. Противоп. добрина, доброта. Някой човек има много доброти, но една негова злина разваля всичките му доброти. СбНУ ХХV, 11. Много пъти ние оставяме своята си работа настрана, забравяме са да мислим за себе си и земаме да мислим, да приказваме за чуждите добрини или злини. Ил. Блъсков, ПБ II, 3.
2. Силно душевно раздразнение, породено от чувство на негодувание, възмущение от някого или нещо и свързано с желание да му се стори зло; гняв, озлобление, злоба. Противоп. добрина. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина. Елин Пелин, Съч. III, 110. Неговото момчешко добро сърце, обзето преди малко от необяснима злина, сега се покруси от парлива горчивина. Т. Харманджиев, Р, 100. Той, като имаше и друг път случай да види сляпата ми злина, когато се запали тя – отиде от Мараш, нето съм го видял оттогава, нето съм чул нещо за него. Св. Миларов, СЦТ, 179.
3. Нещо зло, лоша постъпка, свързана с вреда, неприятност на някого; злодеяние, зло, лошотия. Противоп. добрина. Той прекарваше през ума си всички злини, които тоя човек му беше причинил. Й. Йовков, Ж 1945, 43. – У нас, в леса, уж е пусто и безлюдно, а все ще се случат лоши хора, току виж, ще му [на внучето] направят някаква злина. Ст. Загорчинов, ДП, 194. По пътищата и селата е пълно със злодейци, убиват, обират и правят различни злини. АНГ I, 87. Във своите безсънни нощи / и в празните си дни / мечтала си за всичките злини, / които можеш да ми причиниш. М. Петканова, ЦТ, 89.
4. Обикн. мн. Неприятност, нещастие, беда. – И Мишо им разкри причините на войната, разясни им какви злини носи и как ще ги изсипе върху главите им. Г. Караславов, СИ, 304. Остава ти едно от двете: или да избираш по-малката в дадения момент злина, или пък да махнеш ръка и да зарежеш всичко. Т. Влайков, Съч. III, 234-235. Братия селени, вие сте претеглиле най-големите злини от турските обирници и заптиета! НБ, 1876, бр. 1, притурка, 220. Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. / Световните злини, тревоги са далеч. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Глупостта е майка на всички злини. Погов.