ЗЛОБА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Злобен, заядлив човек. – А, то ти си стока! – Злобар си ти, кърмчия втора степен – без охота произнесе Гелак. – Ако те стисна и си изплюеш злобата, какво ще остане от тебе? Кожата само. Н. Антонов, ВОМ, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)