ЗЛОБА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до злобар. Ходжата дошъл с каруцата, натоварил всичко, замаскирали го с люцерна и подкарали. Но съседът Рахни, злобарска душица, подушил „оживлението“ у Бежанеца и право на телефона в общината. По-нататък е ясно… Ст. Чочоолу, БН [еа]. Злобарски характер. Злобарска постъпка.
ЗЛОБА̀РСКИ нареч. Разг. Със злоба, ненавист, неприязън. „Добра ли си, само мъки те чакат! – шепне Гина. – Но може ли пък все злобарски да живееш? Не може, нали?“ Ч. Шинов, ПВ, 5.