ЗЛОВÈЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който предвещава зло, нещастие, беда; злокобен. Нощта настъпи глуха, страшна, зловеща. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 39. Бяла черква сега беше нащрек, всеки ден плашена от зловещи слухове за нападение от башибозуци. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 22. Нямаше никаква стрелба, не се забелязваше никакво движение. Но това мълчание беше и заплашително, и зловещо. Й. Йовков, Разк. III, 108. Неговото посещение се очаква – то е зловещо посещение. Рано заранта из някой двор се вдига олелия, запищи и занарежда жена. К. Константинов, ПЗ, 89.
2. Който навява, внушава чувство на тревога, страх, заплаха; злокобен. През детинството си боледувал от шарка, която набраздила кожата и придръпнала нагоре лявата вежда. От това лицето му имаше насмешлив, а понякога, при яд – зловещ, хищен израз. О. Василев, Т, 8. Нощта нахлу през прозорците и се размеси със светлината в стаята. Стана тъмно. Тъмно и тихо. Една зловеща тишина, която плашеше повече от най-свирепия бой, легна и затисна хората. Ив. Мартинов, ДТ, 209. Излизаме от селото и преминаваме покрай Дяволското блато. Макар че носи такова зловещо име, през деня то никак не е страшно. П. Незнакомов, МА, 59. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 126. А нощно време на стария сарай се обаждаха от комините и покрива чухали и кукумявки, които често кацаха и издаваха своя зловещ пронизителен ненадеен глас. Ц. Гинчев, ГК, 30.