ЗЛОВÈЩО. Нареч. от зловещ; злокобно. Аз загасих свещта в килията и с трепетно удоволствие слушах стихийния рев на бурята отвън, а мълниите на всеки миг зловещо осветляваха стените на стаята ми. Ив. Вазов, Съч. VIII, 155. Изведнъж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено, издебело, зловещо. Й. Йовков, ЖС, 57. В миг един ужасен женски писък процепи тишината, вдигна се отчаяно и грозно и падна над селото страшно и зловещо. Елин Пелин, Съч. I, 132. Гарванът грачи, грозно зловещо, / псета и вълци вият в полята. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37.