ЗЛОВЍЖДАМ, -аш, несв.; зловѝдя, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зловидя̀л, -а, -о, мн. зловидèли, св., непрех. Рядко. Зловиди ми се, завиждам. Сега високите тежкокласи жита радваха сърцата на хората. Гледат с широки, зарадвани очи и мълчат. Боят се да не изпуснат излишна дума, че да им зловиди дяволът. С. Северняк, ОНК, 120.
ЗЛОВЍДИ МИ СЕ, мин. св. зловидя̀ ми се, несв., непрех. Изпитвам недоброжелателно чувство, завист към някого, комуто се е случило нещо добро; завиждам, зловиждам. Зловидеше им се като изпъкне някой и гледаха да го съборят, ако може. Ст. Даскалов, ЕС, 183. Ради: – Чакай, Гроздьо, казвай за каквото си дошъл. Гроздьо: – Защо обърка всинца ни? Зловидяха ти се заплатите ни... Аз без мястото си и заплатата няма да седа един ден в Петрово. Хамалин в града ще стана, тъй да знаеш. Н. Каралиева, ДП, 46. На примадоната никога не се зловидеше дубльорството на по-младите, защото от дублирането смяташе, че печели само изкуството. Ст. Грудев, АБ, 186.