ЗЛОВÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който издава неприятна, отвратителна, лоша миризма; смрадлив, вонящ. Противоп. благовонен. Препълненият подземен влак ни отнася отново към черния полузаспал град и ни изхвърля при входа на древната улица Муфтар. Изкривени, насечени, зловонни домове, полускрити от сянката. К. Константинов, ПЗ, 197. По улиците нямало нито настилка, нито плочници. При суша не можело да се диша от зловонен прах, а при киша да се изгази от кал. Ист. VI кл, 1965, 69. Тая къщица е коптор (бордей), стените ѝ голи, студ не влязва вътре, но зловонна влажност никога не се отмахва оттамо. П. Р. Славейков, СК, 65. Зловонно блато. Зловонни изпарения. Зловонен въздух.