ЗЛОВÒНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Неприятна, отвратителна, лоша миризма; смрад, воня. Противоп. благовоние. Кукушкин помнеше мътните води на канала, които влачеха нечистотии от Путиловския завод и пълнеха въздуха със зловоние и зараза. М. Марчевски, П, 103. Смъртността между болните се повиши до такава степен, щото понякога гробарите не смогваха да заровят мъртвите и зловонието на труповете отравяше въздуха. Д. Димов, ОД, 226. От два часа насам от югозапад идваше гореща вълна, в града се усещаха зловония, особено от реката, потънала в мръсотии. Ем. Станев, ИК III и IV, 358. Катерът предпазливо продължи сред необозримата шир на черните мочури. Непознати миризми се смесиха с отвратителни зловония. К, 1963, кн. 1, 20.