ЗЛОВРÈДЕН, -дно, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който причинява голяма вреда, който е много вреден1. Дума ставаше от няколко време между тях за присъствието в града на една зловредна шайка крадци и обирници. Ив. Вазов, Съч. IX, 159. На много провинциални сцени и при най-примитивни условия аз лепих брада и мустаци понякога с катран .. разтривах лицето си със зловредни спиртове и лакове. Ст. Грудев, ББ, 102-103. Реките изобилуват от риба, но тук мочурливите брегове са непристъпни, а там зловредните животни ги правят почти смъртоносни. Ч, 1870, бр. 3, 67.
2. Злостен, зложелателен. Напразно Тома се мъчел да я успокои и да я убеди, че това е нелепица, че това са зловредни слухове, пущани от враговете. Г. Караславов, Съч. IV, 72.