ЗЛОДÈЕЦ, мн. -èйци, м. Книж. Злодей. – Господин градоначалник, да ви разкажа една случка, която ме порази вчера и за която ми дойде наум, като чувах разговора ви за злодейците в града. Ив. Вазов, Съч. IX, 159-160. – Злодееца ще накажеш, войводо, сполай ти, бог да те поживи, ала моминство връщане има ли? Ст. Загорчинов, ДП, 87. Веднъж той сe скарал с няколко души турци, които от яд му строшиле крака. Стоян поиска да отмъсти за брата си и уби двамина от гореказаните злодейци. П. Хитов, МП, 11. По пътищата и селата е пълно със злодейци, убиват, обират. АНГ I, 1911, 87.