ЗЛОДÈЙНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Злодей; злодеец. Кафеджията нададе ужасен вик .. – Бре, безбожнико! Ти ли си ся осмелил да омърсиш чина! А, краднико, злодейнико! П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 200.
