ЗЛОДÈЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Злодейски. Особито като влязоха [русалиите] в училището .., побледняхме и пожълтяхме от страх, въобръжавахме си някое нападение от страна на някоя злодейческа чета. К. Шапкарев, Р, 14. Незабавно ся изпратили редовни войскари, които да прогонят злодейците откъм Пазарджик и Златица, а откъм Ихтиман и София да ограничат злодейческия окръг. Дун., 1876, бр. 1066, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)