ЗЛОДЕЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Жестоко престъпление, обикн. убийство; злодейство. Противоп. благодеяние. Слушах стоновете и чаткането на ятаганите, яростните викове на еничарите. Изклаха твоите чада, хвърлиха труповете им на Орловец. А когато злодеянието стана известно, ти нареди опело за душите на мъчениците. Ем. Станев, А, 218-219. След като се беше отдавна потъпкало въстанието, бяха се [башибозуците] провинили и в големи злодейства над някои български села и злодеянията, станали известни в Европа, бяха предизвикали постъпки пред Портата от страна на чуждите посолства. К. Величков, ПССъч I, 74. – Колко пъти веке сме чували за убийства и всекакви злодеяния? Д. Талев, ПК, 770. Кърваво злодеяние. Зверско злодеяние.