ЗЛОЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който злослови, говори лошо за другите, който е със зъл, лош език; злодумен, злоречив. Злоезична и сприхава, тя бързо омекваше, щом Манол ѝ подхвърли някакво обяснение, което по-скоро приличаше на заповед. Ем. Станев, ИК I и II, 434. Мълчах, бавно се съвземах, всичко у мен някак се смекчи, а обикновено минавах за мрачен и недружелюбен, дори рязък и злоезичен. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 9. „Отец Лука е немощен, болестта го мъчи, прави го злоезичен и гневен.“ Ем. Станев, А, 64. – Оная злоезичната Пена Дивечка пак ме яде тая заран. И такава врява дигна, толкова хора събра, че се видях в чудо. Б. Обретенов, С, 199. Злоезична жена.
2. Който съдържа зли, лоши думи; злодумен, злоречив. Позавъртяха се около тях двамата доста злоезични приказки, но скоро затихнаха и Преспа сега наблюдаваше тая необикновена дружба някак отстрани и със спотаено любопитство. Д. Талев, ПК, 415-416. – Това не е живот, Лазаре – поклати глава тя. – Това е мъчение за цялото ти семейство. Плюй на злоезичните слухове и сложи край на тази глупост. Х. Русев, ПЗ, 102. Злоезично подмятане.