ЗЛОЖЕЛА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Желаене зло някому; зложелателство, зложелателност. Противоп. доброжелание. Какво значение имат огънят и огнището в живота на нашия народ, може да се види и от клетвите „На огнището му огън да не запуши!“, „Огнище у кухнята си да няма!“, с които разтръсваната от зложелание жена пожелава коренно унищожение на противника си. Злат., 1932, кн. 2-3, 139. Доброто сърце на тойзи великодушен владетел беше таквоз, щото никое зложелание или пакостичание от другите не можеше да заглуши човеколюбивите в него чувства. П. Р. Славейков, ПИ, 64.