ЗЛОЖЕЛА̀ТЕЛКА ж. Книж. Жена, която желае зло някому; недоброжелателка. Противоп. доброжелателка. В негодуванието си той фана да гледа на жена си не само като на виновница на неговото нещастие в живота, но и като душманка, като зложелателка. Ив. Вазов, Съч. IX, 154.