ЗЛОКÒБА ж. Книж. Нещо, което носи или предсказва нещастие, беда; прокоба. Някаква злокоба като че надвисна над всекиго и омрачи душата. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 329. Гарги предвещаваха злокоба за оня, който навлезе дълбоко в Тъмната дупка. Ст. Даскалов, ЗС, 39. Някаква злокоба в тишината / като че да слухти и дебне. / Нийде чут не се откъсва звук. / И месеца, издут, червен, на сивото небо едвам възспира. П. П. Славейков, КП III, 224.