ЗЛОКÒБНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от злокобен. Стъпките отекват с удесеторена сила в циментовия таван и стените кънтят с особена злокобност. Й. Гешев, ВТ, 7-8. – Мотивите на тия три убийства, които ще свързва еднаква злокобност, лежат вече в дълбоки нравствени бури. Ив. Вазов, Съч. X, 19.