ЗЛОМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Злонамерен, злоумишлен, зложелателен; зловолен. Един учен, но зломислен человек може да направи безмерно по-голямо зло в света, отколкото един прост злодеец. Лет., 1872, 163. Трябва да знаете, че тоя критик освен себе си и своето, всичко друго осъжда и критикува. Нима и на такива пристрастни и зломислени хулители трябва да отдаваме важност, която те никак нямат? У, 1870, бр. 1, 31. Да ся премълчава пред таквиз явни навети и зломислени нападения, ще каже да ся допуща свободно разпространението на лъжата в ущърб на правдата и на истината. П. Р. Славейков, ПХС, 1.