ЗЛОМЍСЛЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Зложелател, злонамереник; зломислител. Противоп. добромисленик. „Кога чуха, че Симеон пак ся е вдигнал с войска връз Цариград, зломисленици размириха народа.“ Е. Мутева, РБЦ (превод), 112. С голяма жалост разумяха какво впечатление е причинило на отеческото ви сърце неоснованият слух, който са пръснали за мен някои зломисленици. С. Попов и др., ТБП, 20. – Който прави зло на другите, казува ся злодеец, и тойзи, който желае да прави зло, казува ся злобник, зложелател и зломисленик. П. Р. Славейков, РЧ, 36.