ЗЛОМЍСЛИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Остар. Книж. Зложелателство, зложелание, злонамереност; зломисленост. Противоп. добромислие. Старият Кенарев искаше да мине за най-искрен доброжелател на своя млад съсед и клиент и същевременно внимаваше да не падне дори и най-малка сянка на зломислие върху околийския началник. Г. Караславов, ОХ IV, 346. Той искаше да измери докъде се простира лакомията и зломислието на човека. Д. Немиров, Б, 127. „Трудно време ще настъпи сега за нас. Кой знае сега с колко зломислия и подозрения ще посрещат хората – и свои, и чужди – всяка наша стъпка?“ П. Славински, ПЗ, 102.