ЗЛОНАМÈРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който има зли, лоши намерения или склонност да прави зло на другите; зложелателен, враждебен. Противоп. добронамерен. – Предчувствувам, че ще стана прочут като моя прадядо, когото злонамерени драскачи незаслужено опетниха. М. Марчевски, ОТ, 331. Някои по-злонамерени дамички дори започнаха да разпространяват пикантни анекдоти по негов адрес. К. Калчев, ЖП, 442. – Искам да кажа, може и да не са верни [сведенията]. Знам ли, та стават тия работи от злонамерени лица, просто от желание да напакостят някому. П. Михайлов, МП, 53. Когато се случи нещо с Асеня, всичкото ще се стовари на злонамерения, злоумишления Петра, а ние като предани слуги на Асеня и верни синове на отечеството, ще се въоръжим против Асеньов враг и ще запазим престола от зломишлениците. В. Друмев, И, 34. Злонамерен човек. Злонамерени хора.
2. Който е израз или проява на зъл умисъл; зложелателен, злоумишлен. – В централата се получиха анонимни донесения срещу него. Не се съмнявам, че са злонамерени. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 21. При тоя въпрос непознатият посетител пламва цял в треската на някакво злонамерено вдъхновение и с видимо задоволство разказва за стотен път една току-речи недотам обикновена история. Св. Минков, РТК, 129. Той се виждаше изоставен: съветите, които получаваше от баща си, бяха злонамерени. Ем. Станев, ИК I и II, 259. Злонамерена цел. Злонамерени слухове.