ЗЛОНРА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Злонравен. След три години синът ѝ паднал от високата скеля и починал. Дори и тогава злонравата бабичка не поискала да се помири със снаха си. П. Славински, МСК, 13. Другарите му малко влизаха в разговор с него и сякаш съзнателно правеха това: той имаше нрава на ония злонрави кучета, които мълчаливо хапят, затуй се боеха от него. Ив. Хаджимарчев, ОК, 372. Зад телената ограда Янаки оседлаваше черния злонрав кон. Конят се надуваше и не позволяваше да му затегнат колана. Ем. Станев, ИК III, 56. По тези места често се срещали скитащи диви биволи отшелници, изгонени от стадото. Те били много свирепи и злонрави. Гр. Угаров, ПСЗ, 506. Злонрава жена. Злонрав човек.