ЗЛОНРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е със зъл нрав, с лош характер; злонрав. Противоп. добронравен. А когато е по-злонравно [магарето], не се задоволява само с това да хвърли ездача, но се обръща гърбом към него и добре го наритва. Т. Харманджиев, КЕД, 130. Петнистият питон, покрит с пъстра тъмнокафява кожа, е по-къс и не така злонравен. Гр. Угаров, ПСЗ, 522. Злонравна жена.