ЗЛОНРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Зъл, лош нрав, характер; злонравност. Противоп. добронравие. И аз мислех, че е възможно всички в един ден да се погнусят от злонравието си, да се прегърнат в изблик на човеколюбие и заживеят като влюбени птици. Ст. Сивриев, ЗСБ, 108. Антоний, още не сторил тридесят годин, умря от това, че повяхна и посъхна от злоба и злонравие. С. Радулов, НД (превод), 27. Человек, когато от младите си години навикне на злонравието, то неговото поправление са нуждае от твърде много време. С. Попов и др., ТБП, 19.