ЗЛОНРА̀ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Злонравен човек. Наполеон: – Махнете го оттука и накажете го. Потемкин: – Историята ще ти запише името като на един злодеец и злонравник. А. Шопов, СКП (превод), 29. Но този злонравник до таквоз безстидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата. П. Р. Славейков, ПИ, 9.