ЗЛОПОЛУ̀КА ж. Нещастен случай, причинен от непредвидени обстоятелства, обикн. придружен с човешки жертви или нараняване. Седнахме на маса, дето довършваше вечерята си скромно облечен мъж. Той седеше някак особено извит и изкривен. От време на време цял се разтърсваше от бързи спазми. Навярно някой работник обезобразен от злополука. К. Константинов, ПЗ, 126-127. Имаше счупване с разместване на малките кости на ходилото. Горката ми майка дълго тегли от последствията на тази злополука. СбЦГМГ, 146. – Ами ако се случи злополука? – Злополука може да се случи и с автомобил, и с влак, и с обикновена кола дори. Елин Пелин, ЯБЛ, 20. Изкуствено дишане се налага при някои заболявания или злополуки (удавяне, слънчев и топлинен удар, измръзване и др.), когато дишането спре или отслабне. Анат. VIII кл, 1965, 101. Автомобилна злополука. Трудова злополука. Застраховка срещу злополука.