ЗЛОПОЛУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с неуспех, с несполука; неуспешен, несполучлив. Противоп. благополучен. След злополучния край на Балканската и Междусъюзническата война остатъкът от наказанието на Илдо Карагьозовия бе опростено и той се прибра в село. Ил. Волен, НС, 82. За моята злополучна реч си мислех сега, когато слушах как един пълен мъж се мъчеше да говори от естрадата, а хората не го слушаха. Кл. Цачев, СШ, 71. Тоя злополучен първи лов съвсем не отчая Гарибалдов. Следната неделя той пак отиде. Д. Калфов, Избр. разк., 200. Десет дни след пламенните агитации на Селеметя в селото пристигна бирникът. Смъкнаха чеиза на момата му, бакърите и трите бъчвички, останали му още от едновремешното злополучно кръчмарство. Г. Караславов, Избр. съч. II, 279. Както 1868, така и 1876 била злополучна за баба Тонка. Синовете ѝ станале апостоли. Никола бил хванат жив и доведен в Русчук с цял синджир други юнаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 151-152. Злополучен опит. Злополучни обстоятелства.
2. Който се отнася до или е свързан с тежка загуба, щета или смърт; пагубен. За живота на човека [Димитър Общи], който играе такава злополучна роля в революционното движение, знаем твърде малко. Ив. Унджиев, ВЛ, 224. Злополучен куршум, отправен към Стефан Стамболов, засегна сърцето на Белчева. СбЦГМГ, 107. Веднъж, на третия или на четвъртия ден след злополучния край на Грей, капитанът ми каза: – Смелост, момко! Вие ще останете жив! М. Марчевски, ОТ, 62. Значи Бистра все пак е идвала в София и е научила за злополучния край на баща си. М. Грубешлиева, ПИУ, 299.
3. Който е свързан с неприятни изживявания, разочарования. Бай Христо отдавна беше забравил злополучната брачна нощ, но не беше променил своенравния си характер. Ем. Станев, ИК I и II, 172. А в това време Людвик XV, който знаеше вече всички подробности около злополучното произшествие с Мадам Помпадур, седеше нервиран пред писмената си маса в своя кралски апартамент. Св. Минков, РТК, 185. Злополучен брак.
4. Остар. За човек – нещастен, злочест. Българинът се сблъска с венецианците, които бяха останали да помагат на злополучния император. А. Каралийчев, В, 139. През дълго време той посещава злополучните си другари в тъмницата. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. – Защо така да са различни хората на света; защо единият да е щастлив, а другият злополучен. Ч, 1875, бр. 6, 246. И ти си злополучен като мене, и ти си като мене роден бил за злополучие. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 87.