ЗЛОРА̀ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Злорад (във 2 знач.); злораден. Спира [тъмничарят] пред тежка желязна врата, отключва и със злорадствен глас ми казва: „Ето, другарче, твоята нова квартира“. Мл. Исаев, Н, 182. Злорадствената нападка засенчи за миг бодрото настроение на пратениците, но не ги отчая. Цв. Минков, МЗ, 31. Като че злорадствени песни / напяват незнайни беди, / и трепнат, угаснат и блеснат / над затвора двете звезди. Хр. Смирненски, Съч. I, 61.