ЗЛОРА̀ДСТВО, мн. -а, ср. Задоволство, радост при чуждо нещастие или неуспех. Тя цяла трепереше. Разтърсваше я злорадство, злобната радост на опозорената, паднала жена. Д. Талев, И, 328. Само в кафените ѝ очи светеше някакво иронично злорадство, сякаш изпитваше наслада да го вижда така смазан и унизен. Д. Димов, Т, 477. Всички го гледаха с тържествуващо злорадство, сякаш изпитваха наслада от страданията му и тежкото положение, в което беше изпаднал този клет човек. Г. Райчев, Избр. съч. I, 148-149. Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо, – удивление; второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава, и трето – скрито злорадство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 40-41.