ЗЛОРА̀ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Злорадствам. Той си представяше как най-близките му хора сега злорадствуват. Г. Караславов, ОХ IV, 308. Божаница и Петровща виждаха, че Елка страда, подозираха причината за нейната тъга и замисленост и тайно злорадствуваха. Елин Пелин, Съч. III, 42. Дори свещеникът, от когото селяните очакват подкрепа, злорадствува над страданието им. Лит. XI кл, 98.