ЗЛОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Злоезичен, злодумен, злорек. Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други. ЗБ, 2007, бр. 25, 8. Учтивост не може да прояви човек груб, злоречив, невъзпитан и некултурен. ЛГ, 1943, бр. 588, 3.