ЗЛОСЛÒВНИК, мн. -ци, м. Книж. Мъж, който злослови; клеветник, злословец, злоезичник. Предупреждаваха ме: – Ако още веднъж дойдеш да ни подмяташ неверни обвинения, ще те осъдим като злословник и подстрекател на народа! Б. Парашкевов, СЕ (превод) [еа].