ЗЛОСТ, злосттà, мн. няма, ж. Книж. Силно враждебно, неприязнено чувство към някого; злоба, омраза. „Нима забрави как святка той с очи и те измерва със злост, кога му отнехте петте декара ниви?“ Б. Обретенов, С, 104. Жанката стана. Цялото му тяло кипеше от яд, от обида, от злост и жажда за мъст, дива и безгранична мъст. Γ. Караславов, СИ, 215. В очите на бъчваря блесна злост. – Не съм те повикал да ме учиш на ум. Ем. Станев, ИК I и II, 175. С някаква дива и непонятна злост, притворил очи, готов да плюя над него, аз вдигнах пушката и забих в гърдите му ножа. Вл. Мусаков, СбЗР, 402.