ЗЛÒСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Книж. Който е изпълнен със злост; злобен. Нужно е само никак да не се поддавате на злостните измислици и интриги на враговете. Ст. Поптонев, ОБЛ, 184. „Този човек е от злостните осквернители на вярата. Той не вярва в света троица, защото – сами чухте – не признава божия дух в човека.“ Ем. Станев, А, 181. Вандо късо се изсмя, но Петко веднага пресече навдигналия се злостен присмех. Ст. Даскалов, СЛ, 60. Като оса в ушите ще бръмчи / гласът на тъп и злостен агитатор. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 140. Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, / най-грозната, най-злостната и най-коварна птица, / подгони светлата мушица / и най-подир я улови... Ст. Михайловски, ΝV, 69. Злостни клевети. Злостни нападки. Злостни интриги.