ЗЛОСТÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който върши зло, прави злини; пакостен. Живял в село богаташ скъперник. Бояли се селяните клети. Богат бил той, силен и злосторен. Ран Босилек, СбХ, 53. Отвели тогава злодея / злосторен, / затворили този субект. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36.
2. Който съдържа или изразява злосторство. – Твоите две писма са в ръцете ми и те съвсем ясно откриват твоите злосторни намерения. Св. Миларов, СЦТ, 8. Не било би излишно да ся каже няколко думи за Метхата и неговите злосторни действия. ДЗ, 1868, бр. 16, 63.