ЗЛОСТÒРНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който върши някакво зло, пакост, който причинява някому зло. – Кръстът на свети Пантелея е бил счупен нощес! .. – Кой ли злосторник го е строшил? А. Каменова, ХГ, 115. Дума ставаше от няколко време между тях за присъствието в града на една зловредна шайка крадци и обирници. Един от събеседниците изказа мнение, че трябва да се обещае от полицията парично възнаграждение за оногова, който ѝ помогне в откриването на злосторниците. Ив. Вазов, Съч. IX, 159. До преврата в този затвор не е имало политически затворници. Тук са излежавали тежки и леки присъди убийци, злосторници, различни крадци. Г. Караславов, ОХ IV, 351. Шетаха тия злосторници, кога сами, кога на дружини, пресрещаха мирните пътници, а и цели кервани нападаха. О. Василев, ЗЗ, 24.
2. Разш. Нещо, което нанася, причинява зло. Клетките, хранени с фруктоза се размножили многократно по-бързо. Фруктозата следователно се очертава като новия злосторник в захарния свят. Апт., 2015, кн. 91, 5.