ЗЛОСТÒРНИЧКА ж. Жена, която върши някакво зло, пакост; злосторница. Една разновидност на самовилите са юдите, които в българския фолклор са стари, грозни и са само злосторнички. Хр. Вакарелски, ЕБ 1977, 429.


Източник: Речник на българския език (онлайн)