ЗЛОСЪРДÈЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който има зло сърце; коравосърдечен, жесток. Противоп. добросьрдечен. Злосърдечната ти снаха те мрази и те клевети пред брата ти. Н. Райнов, ПП, 103. Тя [кротостта] укротява омразата на завистливия и наказва злосьрдечния клеветник с причервявание. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 147. Злосьрдечен човек.