ЗЛОСЪРДÈЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество на злосърдечен; коравосърдечие, жестокост. Противоп. добросърдечие. Той изобщо беше враг на лошото настроение, на ревността и злосърдечието. П. Славински, ПХ [еа].
