ЗЛОТВÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. 1. Злосторен, пакостен. Противоп. добротворен. После бога длъжни сме на царя, комуто сме поданици, защото секий цар от бога е поставлен, за да ни брани от неприятелите и злотворните человеци. Ем. Васкидович, ПП (превод), 91-92. Защо трепереш, чедо мое? Не ти ли казах, че господарката, която поиска да тя види, не е злотворна, и че не ще да тя навреди? Й. Ненов, ЧГ (превод), 34.
2. Зловреден, пагубен. Противоп. добротворен. Пред папа Лев X Леонардо да Винчи разобличава алхимията като злотворно изкуство. Б. Илиева КХСН, 23. Те [пророците] допускаха злотворната собственост да го [човека] направи звяр, да изврати и почерни душата му. О. Василев, ЖБ, 169-70. Хвала на всеки честен удар / и чест на всяка будна свяст / срещу злотворната заблуда / и необузданата власт! Д. Полянов, Избр. ст, 53.