ЗЛОТВÒРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Злосторник; злосторец, злотворник, злочинец. „Лот ся много уплаши, но пак каза на тези злотворци: вий мен можете стори секое зло, което бихте искали, но тези человеци не ща извадя на пътя.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 107. Сенаторите, като чули виковете на злочестите жертви, в ужас скокнали от местата си. Но Сула ги успокоил с таквизи думи: „Няма нищо, там убиват няколко злотворци“. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 331.