ЗЛОТВÒРСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Злосторничество, злочинство, злосторство. Противоп. добротворство. Едно голямо събрание да се свика и там да се изнесат грабежите и злотворствата на кмета. Т. Влайков, Съч. III, 124-125. Обикнати мотиви [в стихотворенията на Каравелов] са турските злотворства и неправди. Б. Ангелов, ЛС, 204. – Ти си нямал ни най-малка милост: пресили невинността ми, озлочести младината ми! Какво по-голямо злотворство от това? Д. Войников, КЦ, 64.